Difference between revisions of "Basic Pascal Tutorial/Compilers/bg"

From Lazarus wiki
Jump to navigationJump to search
(Created page with "{{Compilers_ty}} {{TYNavigator|Pascal_History/bg|Hello,_World/bg}} Компилатори на Паскал (автор: Tao Yue, състояние: ''променен'')...")
 
m (linkfix)
 
(9 intermediate revisions by 2 users not shown)
Line 1: Line 1:
{{Compilers_ty}}
+
{{Basic Pascal Tutorial/Compilers}}
{{TYNavigator|Pascal_History/bg|Hello,_World/bg}}
+
{{TYNavigator|History|Hello, World}}
  
Компилатори на Паскал (автор: Tao Yue, състояние: ''променен'')
+
 
 +
== Компилатори на езика Паскал ==
 +
''(author: Tao Yue, state: changed)''
  
 
Този документ ще обясни основите на компилаторите, както и връзки към добре познатите компилатори на Pascal и ще обясни как да настроите Free Pascal.
 
Този документ ще обясни основите на компилаторите, както и връзки към добре познатите компилатори на Pascal и ще обясни как да настроите Free Pascal.
Line 23: Line 25:
 
# Изпълним код (Executable code) - крайният резултат. Всички модули на обектния код, необходими за да функционира програма, са свързани помежду си. В DOS / Windows системи това обикновено има разширение на "<tt>.exe</tt>"  
 
# Изпълним код (Executable code) - крайният резултат. Всички модули на обектния код, необходими за да функционира програма, са свързани помежду си. В DOS / Windows системи това обикновено има разширение на "<tt>.exe</tt>"  
  
===More About Compilers===
+
=== Повече за компилаторите ===
The de facto standard in DOS and Windows-based Pascal compilers is Borland Pascal. Before it came out, most Pascal compilers were clumsy and slow, strayed from the Pascal standard, and cost several hundred dollars. In 1984, Borland introduced Turbo Pascal, which sold for less than $100, compiled an order of magnitude faster than existing compilers, and came with an abundance of source code and utility programs.
+
Borland Pascal е де-факто стандартътът в DOS и Windows-базираните Паскал компилатори. Преди да излезе, повечето компилатори бяха непохватни и бавни, отклоняваха се от стандартния Паскал и струваха по няколкостотин долара. През 1984 г. Borland представи Turbo Pascal, който струва по-малко от 100 долара, компилира с порядък по-бързо от съществуващите компилатори и идва с изобилие от изходен код и помощни програми.  
  
This product was a great success and was prominent for almost a decade. But in the 1990s, the world was moving to Windows. In 1993, the last version of Turbo Pascal, version 7 for DOS, came out. After that, the demand for DOS programs plummeted and Borland (briefly known as Inprise) focused on producing Windows IDE/compilers (e.g. Delphi). Later, Borland sold its compilers to Embarcadero, who still regularly update Delphi.
+
Този продукт постигна голям успех и изпъкваше почти десетилетие. Но през 90-те години светът премина към Windows. През 1993 г. излезе последната версия на Turbo Pascal, версия 7 за DOS. След това търсенето на DOS програми спадна и Borland (за кратко известен като Inprise) се съсредоточи върху създаването на Windows IDE/компилатори (например Delphi). По-късно Borland продава своите компилатори на Embarcadero, който все още редовно актуализира Delphi.  
  
This tutorial will only deal with console-based programming, where the computer prints lines of data to the screen and the user interacts with the program using a keyboard. The goal of the tutorial is to teach how to program in Pascal. Once you've learned that, you can easily look at a reference book or another web page and pick up graphics and windowing systems on your own.
+
Този учебник ще се занимава само с програмиране в конзола, при което компютърът отпечатва редове с данни на екрана и потребителят взаимодейства с програмата с помощта на клавиатура. Целта на урока е да научи как се програмира на Паскал. След като научите това, можете лесно да разгледате справочник или друга уеб страница и да изберете сами графични и прозоречни системи.
  
Although old commercial Pascal compilers are often available for download (e.g. Turbo Pascal 5.5 from the [http://dn.codegear.com/museum/ Borland Museum] and Symantec Think Pascal (Macintosh), see The Free Country's [http://www.thefreecountry.com/compilers/pascal.shtml Free Pascal Compiler List]), computers have progressed much since the 1980s and early 1990s. We are no longer stuck with 8.3 filenames on DOS or non-preemptive multitasking on Mac OS. Using an old compiler is fun in the same sense as playing an old game on an emulator is fun, but the open source movement has produced good compilers for modern operating systems, and a beginner will find it much easier to use those.
+
Въпреки че старите компилатори на Pascal често още са достъпни за изтегляне (например Turbo Pascal 5.5 от [http://dn.codegear.com/museum/ Borland Museum] и Symantec Think Pascal (Macintosh), вижте The Free Country's [http://www.thefreecountry.com/compilers/pascal.shtml Free Pascal Compiler List]), компютрите са напреднали много от 80-те и началото на 90-те години. Вече не сме ограничени с 8.3 имената на файлове в DOS или непретенциозна многозадачност в MacOS. Използването на стар компилатор е забавно в същия смисъл, както и играенето на стара игра на емулатор, но Движението за отворен код ([https://en.wikipedia.org/wiki/Open-source_movement Open-source movement]) създаде добри компилатори за съвременните операционни системи и за начинаещите ще бъде много по-лесно да ги използват.
  
===Open Source Compilers===
+
=== Компилатори с отворен код ===
The two main open-source compiler projects are:
+
Двата основни проекта на компилатор с отворен код са:
 
* [http://www.gnu-pascal.de GNU Pascal]
 
* [http://www.gnu-pascal.de GNU Pascal]
 
* [http://www.freepascal.org Free Pascal]
 
* [http://www.freepascal.org Free Pascal]
  
Free Pascal is generally considered friendlier for novices, and strives to emulate Borland Pascal in many ways, though both will serve fine for learning Pascal.
+
Free Pascal обикновено се счита за по-приятелски настроен към начинаещите и се стреми по много начини да подражава на Borland Pascal. Въпреки това и двата могат добре да служат за изучаване на Паскал.  
  
As most users of this tutorial will be running Windows, here's how to set up Free Pascal and get to the point where you're compiling a program on a modern Windows operating system:
+
Тъй като повечето потребители на учебник ще работят под Windows, ето как да настроите Free Pascal и да достигнете момента, в който ще компилирате програма на съвременната операционна система Windows:  
  
# Download the Win32 installer for Free Pascal from the [http://www.freepascal.org/download.var Free Pascal download page].
+
# Изтеглете инсталатора на Win32 за Free Pascal от [http://www.freepascal.org/download.var Страница за изтегляне на Free Pascal].
# Run the file you just downloaded and go through the wizard to setup Free Pascal.
+
# Стартирайте току-що изтегления файл и преминете през съветника, за да настроите Free Pascal.
# Open Free Pascal using the shortcut (by default it is located in Start -> Free Pascal.
+
# Отворете Free Pascal с помощта на иконата (по подразбиране той се намира в Start -> Free Pascal.
# Type in a program (flip to the [[Hello%2C_World|next lesson]] to get a "Hello, world." program).
+
# Въведете програма (обърнете се към [[Basic Pascal Tutorial/Hello, World/bg|следващ урок]], за да получите програмата "Здравей, свят.").
# Save the file with File-Save As ...
+
# Запазете файла с File-Save As ...
# Run the program from the Run menu. This will automatically compile the program if you've made any changes, then run the program. It will also run the program without compiling if you've not made any changes since the last time you compiled.
+
# Стартирайте програмата от менюто Run. Това автоматично ще компилира програмата ако сте направили някакви промени. След това стартирайте програмата. Run също така ще стартира програмата без да я компилира ако не сте направили промени от последния път.
  
With programs that don't expect user input, you'll see the program flash on a black screen. But the program completes in the blink of an eye and you are returned to the IDE without seeing the results of your work. There are two ways around this:
+
При програми, които не очакват потребителя да въведе нещо, ще видите програмата да "премигне" на черен екран. Но програмата свършва след миг и вие се връщате в IDE, без да успеете да видите резултатите от вашата работа. Има два начина това да се избегне:  
  
* Select User screen from the Debug menu to see the results of the program.
+
* Изберете потребителски екран (User screen) от менюто за отстраняване на грешки (Debug), за да видите резултатите от програмата.
* Add a readln statement at the end of every program. This will make the program wait for the user to press the Enter key before the program ends and returns to the IDE.
+
* Добавете оператор readln в края на всяка програма. Това ще накара програмата да изчака потребителят да натисне клавиша Enter, преди програмата да приключи и да се върне в IDE.
[[Image:Userscreen.png]]
+
[[Image:Userscreen.png]]  
  
Note that an .exe file was created in the directory where you saved your program. This is the executable. You can go to the Command Prompt, change to the directory, and run this executable straight. You can also double-click on it in Windows Explorer (and it will still flash by quickly if it ends without requiring user input).
+
Имайте предвид, че .exe файлът е създаден в директорията, в която сте записали програмата си. Това е изпълнимият файл. Можете да отидете в командния ред (Command Prompt), да отидете  в директорията и да стартирате директно този изпълним файл. Можете също да щракнете двукратно върху него в Windows Explorer (и той пак ще "премигне" бързо, ако се изпълни без да се изисква въвеждане от потребителя).
  
=== See also ===
+
=== Виж също ===
* [[Control Pascal Tutorial]] - a simple way to start with no installation needed
+
* [[Control Pascal Tutorial]] - прост начин да започнете без да е необходима инсталация
* [[How to start]] - another way to start with an installation
+
* [[How to start]] - друг начин да започнете без да е необходима инсталация
  
{{TYNavigator|Pascal_History/bg|Hello,_World/bg}}
+
{{TYNavigator|History|Hello, World}}

Latest revision as of 14:35, 29 August 2022

български (bg) Deutsch (de) English (en) español (es) français (fr) italiano (it) 日本語 (ja) 한국어 (ko) русский (ru) 中文(中国大陆)‎ (zh_CN)

 ◄   ▲   ► 


Компилатори на езика Паскал

(author: Tao Yue, state: changed)

Този документ ще обясни основите на компилаторите, както и връзки към добре познатите компилатори на Pascal и ще обясни как да настроите Free Pascal.

Относно компютърните езици и компилаторите

Когато говорим за компютърни езици, има основно три основни термина, които ще бъдат използвани.

  1. Машинен език - действителен двоичен код, който описва основни инструкции на процесора на компютъра. Това обикновено са много прости команди като добавяне на две числа или преместване на данни от едно място в паметта в друго.
  2. Асемблерен език - начин хората да програмират компютри директно, без да запомнят комбинации от двоични числа. Представлява директно съответствие с машинния код. Например в машинния език Intel x86 ADD и MOV са мнемоника за операции по добавяне и преместване.
  3. Език на високо ниво - позволява на хората да пишат сложни програми, без да преминават стъпка по стъпка. Езиците на високо ниво включват Pascal, C, C ++, FORTRAN, Java, Visual Basic, C #, Java и много други. Една команда на език от високо ниво, като напр. запис на низ във файл, може да се преведе на десетки или дори стотици инструкции на машинен език.

Микропроцесорите могат да изпълняват директно само програми за машинен език. Асемблерните програми се "асемблират" или превеждат на машинен език. По същия начин програмите, написани на езици на високо ниво като Pascal, също трябва да бъдат преведени на машинен език, преди да могат да бъдат стартирани. Да направите този превод означава да "компилирате" програмата.

Програмата, която извършва превода на машинен език, се нарича компилатор. Тази програма е доста сложна, тъй като не само създава инструкции за машинен език от редове код, но често също така оптимизира кода, за да работи по-бързо, добавя код за коригиране на грешки и свързва кода с подпрограми, съхранявани другаде. Например, когато кажете на компютъра да отпечата нещо на екрана, компилаторът превежда това като извикване на предварително написан модул. След това вашият код трябва да бъде свързан с кода, който производителят на компилатора е предоставил.

С езиците на високо ниво отново има три основни термина, които трябва да запомните:

  1. Изходен код (Source code) -- кодът, който пишете. Това обикновено има разширение, което показва използвания език. Например изходният код на Pascal обикновено завършва на ".pas", а кодът C++ обикновено завършва на ".cpp"
  2. Обектен код (Object code) -- резултатът от компилирането. Обектният код обикновено включва само един модул на програма и все още не може да се изпълни тъй като е непълен. В системите DOS/Windows това обикновено има разширение ".obj"
  3. Изпълним код (Executable code) - крайният резултат. Всички модули на обектния код, необходими за да функционира програма, са свързани помежду си. В DOS / Windows системи това обикновено има разширение на ".exe"

Повече за компилаторите

Borland Pascal е де-факто стандартътът в DOS и Windows-базираните Паскал компилатори. Преди да излезе, повечето компилатори бяха непохватни и бавни, отклоняваха се от стандартния Паскал и струваха по няколкостотин долара. През 1984 г. Borland представи Turbo Pascal, който струва по-малко от 100 долара, компилира с порядък по-бързо от съществуващите компилатори и идва с изобилие от изходен код и помощни програми.

Този продукт постигна голям успех и изпъкваше почти десетилетие. Но през 90-те години светът премина към Windows. През 1993 г. излезе последната версия на Turbo Pascal, версия 7 за DOS. След това търсенето на DOS програми спадна и Borland (за кратко известен като Inprise) се съсредоточи върху създаването на Windows IDE/компилатори (например Delphi). По-късно Borland продава своите компилатори на Embarcadero, който все още редовно актуализира Delphi.

Този учебник ще се занимава само с програмиране в конзола, при което компютърът отпечатва редове с данни на екрана и потребителят взаимодейства с програмата с помощта на клавиатура. Целта на урока е да научи как се програмира на Паскал. След като научите това, можете лесно да разгледате справочник или друга уеб страница и да изберете сами графични и прозоречни системи.

Въпреки че старите компилатори на Pascal често още са достъпни за изтегляне (например Turbo Pascal 5.5 от Borland Museum и Symantec Think Pascal (Macintosh), вижте The Free Country's Free Pascal Compiler List), компютрите са напреднали много от 80-те и началото на 90-те години. Вече не сме ограничени с 8.3 имената на файлове в DOS или непретенциозна многозадачност в MacOS. Използването на стар компилатор е забавно в същия смисъл, както и играенето на стара игра на емулатор, но Движението за отворен код (Open-source movement) създаде добри компилатори за съвременните операционни системи и за начинаещите ще бъде много по-лесно да ги използват.

Компилатори с отворен код

Двата основни проекта на компилатор с отворен код са:

Free Pascal обикновено се счита за по-приятелски настроен към начинаещите и се стреми по много начини да подражава на Borland Pascal. Въпреки това и двата могат добре да служат за изучаване на Паскал.

Тъй като повечето потребители на учебник ще работят под Windows, ето как да настроите Free Pascal и да достигнете момента, в който ще компилирате програма на съвременната операционна система Windows:

  1. Изтеглете инсталатора на Win32 за Free Pascal от Страница за изтегляне на Free Pascal.
  2. Стартирайте току-що изтегления файл и преминете през съветника, за да настроите Free Pascal.
  3. Отворете Free Pascal с помощта на иконата (по подразбиране той се намира в Start -> Free Pascal.
  4. Въведете програма (обърнете се към следващ урок, за да получите програмата "Здравей, свят.").
  5. Запазете файла с File-Save As ...
  6. Стартирайте програмата от менюто Run. Това автоматично ще компилира програмата ако сте направили някакви промени. След това стартирайте програмата. Run също така ще стартира програмата без да я компилира ако не сте направили промени от последния път.

При програми, които не очакват потребителя да въведе нещо, ще видите програмата да "премигне" на черен екран. Но програмата свършва след миг и вие се връщате в IDE, без да успеете да видите резултатите от вашата работа. Има два начина това да се избегне:

  • Изберете потребителски екран (User screen) от менюто за отстраняване на грешки (Debug), за да видите резултатите от програмата.
  • Добавете оператор readln в края на всяка програма. Това ще накара програмата да изчака потребителят да натисне клавиша Enter, преди програмата да приключи и да се върне в IDE.

Userscreen.png

Имайте предвид, че .exe файлът е създаден в директорията, в която сте записали програмата си. Това е изпълнимият файл. Можете да отидете в командния ред (Command Prompt), да отидете в директорията и да стартирате директно този изпълним файл. Можете също да щракнете двукратно върху него в Windows Explorer (и той пак ще "премигне" бързо, ако се изпълни без да се изисква въвеждане от потребителя).

Виж също

  • Control Pascal Tutorial - прост начин да започнете без да е необходима инсталация
  • How to start - друг начин да започнете без да е необходима инсталация
 ◄   ▲   ►