Compilers/bg

From Lazarus wiki

български (bg) Deutsch (de) English (en) español (es) français (fr) italiano (it) 日本語 (ja) 한국어 (ko) русский (ru) 中文(中国大陆)‎ (zh_CN)

 ◄   ▲   ► 


Компилатори на езика Паскал

(author: Tao Yue, state: changed)

Този документ ще обясни основите на компилаторите, както и връзки към добре познатите компилатори на Pascal и ще обясни как да настроите Free Pascal.

Относно компютърните езици и компилаторите

Когато говорим за компютърни езици, има основно три основни термина, които ще бъдат използвани.

  1. Машинен език - действителен двоичен код, който описва основни инструкции на процесора на компютъра. Това обикновено са много прости команди като добавяне на две числа или преместване на данни от едно място в паметта в друго.
  2. Асемблерен език - начин хората да програмират компютри директно, без да запомнят комбинации от двоични числа. Представлява директно съответствие с машинния код. Например в машинния език Intel x86 ADD и MOV са мнемоника за операции по добавяне и преместване.
  3. Език на високо ниво - позволява на хората да пишат сложни програми, без да преминават стъпка по стъпка. Езиците на високо ниво включват Pascal, C, C ++, FORTRAN, Java, Visual Basic, C #, Java и много други. Една команда на език от високо ниво, като напр. запис на низ във файл, може да се преведе на десетки или дори стотици инструкции на машинен език.

Микропроцесорите могат да изпълняват директно само програми за машинен език. Асемблерните програми се "асемблират" или превеждат на машинен език. По същия начин програмите, написани на езици на високо ниво като Pascal, също трябва да бъдат преведени на машинен език, преди да могат да бъдат стартирани. Да направите този превод означава да "компилирате" програмата.

Програмата, която извършва превода на машинен език, се нарича компилатор. Тази програма е доста сложна, тъй като не само създава инструкции за машинен език от редове код, но често също така оптимизира кода, за да работи по-бързо, добавя код за коригиране на грешки и свързва кода с подпрограми, съхранявани другаде. Например, когато кажете на компютъра да отпечата нещо на екрана, компилаторът превежда това като извикване на предварително написан модул. След това вашият код трябва да бъде свързан с кода, който производителят на компилатора е предоставил.

С езиците на високо ниво отново има три основни термина, които трябва да запомните:

  1. Изходен код (Source code) -- кодът, който пишете. Това обикновено има разширение, което показва използвания език. Например изходният код на Pascal обикновено завършва на ".pas", а кодът C++ обикновено завършва на ".cpp"
  2. Обектен код (Object code) -- резултатът от компилирането. Обектният код обикновено включва само един модул на програма и все още не може да се изпълни тъй като е непълен. В системите DOS/Windows това обикновено има разширение ".obj"
  3. Изпълним код (Executable code) - крайният резултат. Всички модули на обектния код, необходими за да функционира програма, са свързани помежду си. В DOS / Windows системи това обикновено има разширение на ".exe"

Повече за компилаторите

Borland Pascal е де-факто стандартътът в DOS и Windows-базираните Паскал компилатори. Преди да излезе, повечето компилатори бяха непохватни и бавни, отклоняваха се от стандартния Паскал и струваха по няколкостотин долара. През 1984 г. Borland представи Turbo Pascal, който струва по-малко от 100 долара, компилира с порядък по-бързо от съществуващите компилатори и идва с изобилие от изходен код и помощни програми.

Този продукт постигна голям успех и изпъкваше почти десетилетие. Но през 90-те години светът премина към Windows. През 1993 г. излезе последната версия на Turbo Pascal, версия 7 за DOS. След това търсенето на DOS програми спадна и Borland (за кратко известен като Inprise) се съсредоточи върху създаването на Windows IDE/компилатори (например Delphi). По-късно Borland продава своите компилатори на Embarcadero, който все още редовно актуализира Delphi.

Този учебник ще се занимава само с програмиране в конзола, при което компютърът отпечатва редове с данни на екрана и потребителят взаимодейства с програмата с помощта на клавиатура. Целта на урока е да научи как се програмира на Паскал. След като научите това, можете лесно да разгледате справочник или друга уеб страница и да изберете сами графични и прозоречни системи.

Въпреки че старите компилатори на Pascal често още са достъпни за изтегляне (например Turbo Pascal 5.5 от Borland Museum и Symantec Think Pascal (Macintosh), вижте The Free Country's Free Pascal Compiler List), компютрите са напреднали много от 80-те и началото на 90-те години. Вече не сме ограничени с 8.3 имената на файлове в DOS или непретенциозна многозадачност в MacOS. Използването на стар компилатор е забавно в същия смисъл, както и играенето на стара игра на емулатор, но Движението за отворен код (Open-source movement) създаде добри компилатори за съвременните операционни системи и за начинаещите ще бъде много по-лесно да ги използват.

Компилатори с отворен код

Двата основни проекта на компилатор с отворен код са:

Free Pascal обикновено се счита за по-приятелски настроен към начинаещите и се стреми по много начини да подражава на Borland Pascal. Въпреки това и двата могат добре да служат за изучаване на Паскал.

Тъй като повечето потребители на учебник ще работят под Windows, ето как да настроите Free Pascal и да достигнете момента, в който ще компилирате програма на съвременната операционна система Windows:

  1. Изтеглете инсталатора на Win32 за Free Pascal от Страница за изтегляне на Free Pascal.
  2. Стартирайте току-що изтегления файл и преминете през съветника, за да настроите Free Pascal.
  3. Отворете Free Pascal с помощта на иконата (по подразбиране той се намира в Start -> Free Pascal.
  4. Въведете програма (обърнете се към следващ урок, за да получите програмата "Здравей, свят.").
  5. Запазете файла с File-Save As ...
  6. Стартирайте програмата от менюто Run. Това автоматично ще компилира програмата ако сте направили някакви промени. След това стартирайте програмата. Run също така ще стартира програмата без да я компилира ако не сте направили промени от последния път.

При програми, които не очакват потребителя да въведе нещо, ще видите програмата да "премигне" на черен екран. Но програмата свършва след миг и вие се връщате в IDE, без да успеете да видите резултатите от вашата работа. Има два начина това да се избегне:

  • Изберете потребителски екран (User screen) от менюто за отстраняване на грешки (Debug), за да видите резултатите от програмата.
  • Добавете оператор readln в края на всяка програма. Това ще накара програмата да изчака потребителят да натисне клавиша Enter, преди програмата да приключи и да се върне в IDE.

Userscreen.png

Имайте предвид, че .exe файлът е създаден в директорията, в която сте записали програмата си. Това е изпълнимият файл. Можете да отидете в командния ред (Command Prompt), да отидете в директорията и да стартирате директно този изпълним файл. Можете също да щракнете двукратно върху него в Windows Explorer (и той пак ще "премигне" бързо, ако се изпълни без да се изисква въвеждане от потребителя).

Виж също

  • Control Pascal Tutorial - прост начин да започнете без да е необходима инсталация
  • How to start - друг начин да започнете без да е необходима инсталация
 ◄   ▲   ►