Basic Pascal Tutorial/Chapter 1/Identifiers/bg

│ български (bg) │ Deutsch (de) │ English (en) │ français (fr) │ italiano (it) │ 日本語 (ja) │ 한국어 (ko) │ русский (ru) │ 中文（中国大陆） (zh_CN) │

Идентификатори

(author: Tao Yue, state: changed)

Идентификаторите са имена, които ви позволяват да се позовавате на съхранени стойности, като променливи и константи. Също така, всяка програма трябва да бъде идентифицирана (схванахте ли?) с идентификатор.

Правила за идентификаторите:

• Трябва да започва с латинска буква (a..z или A..Z, Pascal не различава големи от малки букви) от или долна черта (_).
• Може да бъде последвано от още букви (a..z, A..Z), цифри (0..9) или долни черти (_), във всякаква комбинация.
• Не може да бъде резервирана дума като например begin, for, case, absolute и др.
• Не може да съдържа специални символи, като:

  ~! @ # $% ^ & * () + `- = {} []:"; '<>?,. / | \ (или интервал) 

Запазени думи

В Pascal някои идентификатори са запазени и не можете да ги използвате като свои собствени такива. Според FPC справочник те са групирани така:

• Запазени думи от Turbo Pascal
• Запазени думи от Delphi
• Запазени думи от Free Pascal

Запазени думи от Turbo Pascal

absolute	and	array	asm	begin	break	case	const
constructor	continue	destructor	div	do	downto	else	end
file	for	function	goto	if	implementation	in	inherited
inline	interface	label	mod	nil	not	object	of
on	operator	or	packed	procedure	program	record	reintroduce
repeat	self	set	shl	shr	string	then	to
type	unit	until	uses	var	while	with	xor

Запазени думи от Delphi

Запазените думи от Delphi (II) са същите като тези от Turbo Pascal, плюс следните:

as	class	except	exports	finalization	finally	initialization
is	library	on	property	raise	threadvar	try

Запазени думи от Free Pascal

В допълнение към запазените думи от Turbo Pascal и Delphi, Free Pascal запазва още и следните думи:

dispose

exit

false

new

true

break

continue

Също така, Pascal има няколко предварително дефинирани идентификатори. Можете да ги замените със собствени дефиниции, но тогава няма да може да използвате част от функционалността на Pascal.

abs	arctan	boolean	char	cos	dispose	eof	eoln
exp	false	input	integer	ln	maxint	new	odd
ord	output	pack	page	pred	read	readln	real
reset	rewrite	round	sin	sqr	sqrt	succ	text
true	trunc write	writeln

Pascal не различава малки от големи букви! MyProgram, MYPROGRAM, and mYpRoGrAm са еднакви за него. Но за четливост е добра идея да използвате някакво смислено изписване с главни и малки букви!

Има два възможни метода, които можете да изберете да приложите към вашите идентификатори: CamelCase и подчертаване като интервал. CamelCase, както изглежда, означава, че отделните думи в идентификатора се пишат с главни букви, така че вместо newperson имате newPerson или NewPerson. Използването на долната черта като интервал означава, че разделяте думите в идентификатора с долни черти, така че да имате new_person вместо newperson. Можете да комбинирате двете, така че да имате new_Person или New_Person вместо newperson.

Идентификаторите могат да бъдат с всякаква дължина, но много компилатори на Pascal ще разглеждат само първите 32 знака. Така че,

    ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZABCDEFAlphaBeta
    ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZABCDEFGammaDelta

може да означават един и същ идентификатор за някои компилатори на Pascal, защото разликите започват от 33-ия знак. Free Pascal различава идентификатори до 127 знака.

Това е изключително щедро. Оригиналният компилатор на Pascal за мейнфрейма CDC 6000 различва само първите 10 знака на идентификатор. Това е така, защото CDC има 60-битова дума и чрез използването на 6-битови символи (всички главни букви плюс цифри и някои препинателни знаци) цял идентификатор може да се побере в една дума. Може да има повече от 10 знака в идентификатор, но се отчитат само първите 10, така че ThisIsObviouslyAVeryLongNamw и ThisIsObviouslyAnEvenLongerName ще се считат за еднакви.

За да направите вашия код компилируем за всички компилатори, използвайте индентификатори с разумна дължина – до 15 знака. Така ще си спестите и писане.

Въпреки че е добра идея да направите идентификаторите лесни за помнене с използването на по-дълги имена, няма нищо лошо в използването и на кратки идентификатори в конкретни случаи. Много често се използват например I, J, и K като контролни променливи в цикъл for.